ДОЦ. Д-Р СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ГЪРДЕВ

Доцент д-р Стефан Георгиев Гърдев е роден през 1966 г. Професионалното му развитие и израстване изцяло са свързани с Великотърновския университет и с филологическата наука в него. Син на известни и утвърдени българисти, той избира пътя на родителите си и през 1991 год. завършва специалност “Българска филология”. След това става един от най-успешните докторанти на Катедрата по съвременен български език (научен ръководител проф. дфн Стоян Буров) и през 1996 год. защитава блестящо дисертация на тема Квантификацията в съвременния български език Функционално-семантичен анализ на средствата за изразяване на количество (Върху материал от книжовната разговорна реч), излязла по-късно като книга със заглавие Числото в реч (2000).

През 2001 год. Стефан Гърдев заема редовно асистентско място по съвременен български език и завинаги свързва живота си с живота, успехите и проблемите на Катедрата по съвременен български език при Филологическия факултет на университета.

През 2008 г. той става доцент по съвременен български език, функционална граматика и лингвокултурология с труда Езикови структури. Пътища и граници на смисъла. Този труд окончателно утвърждава автора като модерен изследовател с вкус към интердисциплинарните теми от областта на хуманитаристиката. Той е първото хабилитирано лице в България по лингвокултурология – една научна специалност, която изисква познания не само по лингвистика, но и по философия, културология, антропология, литература.

Научната му продукция наброява повече от 30 заглавия, между които се открояват двете монографии на автора – едната, свързана с темата на дисертационния труд, а другата – с хабилитацията му като доцент.

Монографията Числото в реч. Функционално-семантичен анализ на квантификацията в българската книжовна разговорна реч (Русе, 2000) привлича вниманието на най-изтъкнатите български лингвисти, вкл. и на лингвисти от чужбина, вж. обстойната и компетентна рецензия на чл.-кор. проф. дфн Мария Попова (Институт за български език) в сп. Съпоставително езикознание (2001, № 2). По категоричен начин тя му отрежда място сред научната лингвистична общност в България.

Не е излишно да се отбележи едно от основните постижения на автора, а именно – перспективният изследователски метод и подход, основан на теоретичните принципи на функционалната граматика на Ал. Бондарко за функционално-семантичните полета и категориалните ситуации. Изборът на изследователския метод наистина се оказва перспективен за автора, тъй като цялото му лингвистично развитие по-нататък остава подчинено на функционалната парадигма в нейните най-широки рамки. Плод на това естествено развитие са и неговите последващи опити в областта на лингвистичната културология.

Още това изследване демонстрира някои от най-добрите страни на автора като млад учен лингвист: склонност към теоретизиране и философско осмисляне на лингвистичните предмети, задълбоченост и проникновеност на анализите и любов както към отделния детайл и факт, така и към систематизацията и обобщението, екстраполация на изводите от сферата на “чистата” лингвистика в полето на хуманитаристиката, културологията и антропологията.

Втората монография Езикови структури. Пътища и граници на смисъла (Велико Търново, 2009) е представително за автора изследване, основен труд, който окончателно го утвърждава като един от най-подготвените и талантливи млади български лингвисти. Подобно на други привърженици на функционализма, започнали своите изследвания в границите на структурната лингвистика, тук и той се опитва да насочи лингвистичните си размисли отвъд хоризонта на структурализма, което го отвежда по-близо до проблематиката на когнитивизма, лингвокултурологията и комуникативната граматика. Авторът добре е доловил, че в началото на ХХІ век, а всъщност още от 80-те години на ХХ век, функционалната парадигма, развивана в рамките на структурната лингвистика, забележимо започна да изчерпва своите възможности. Резултатите ставаха все по-разочароващи поради разминаването им с очакванията на “информационното” (и информираното) общество и новото научно мислене, доколкото за такова може да се говори като за нещо единно във времето, когато властва, както посочва и авторът, повсеместен сциентичен нихилизъм.

Като цяло Езиковите структури са един нетрадиционен за българската лингвистика труд. Същевременно този труд е напълно закономерен резултат от развитието на Стефан Гърдев като лингвист. Поначало беше известен интересът на Гърдев към въпроси, от които съвсем малко български лингвисти се интересуват. Става дума, на първо място, за проблеми, опиращи до философията на езика и на граматиката, на второ място, за вълнуващите въпроси на постструктурната и постфункционалната лингвистика. Съвсем закономерно авторът достигна до апарата и темите на лингвистичната културология, една почти нова, но изключително перспективна поне по отношение на българския език изследователска програма.

Книгата е обстойно рецензирана от Стоян Буров в сп. Съпоставително езикознание (2012, № 1).

Стефан Гърдев почина на 16 февруари 2010 г., а беше само на 43 години... Загубата е драматична и безвъзвратна. Това е загуба не само за Катедрата по съвременен български език и неговите студенти. Загубата е голяма и за списание “Проглас”, което той правеше с голяма любов и отговорност. Загубата е още по-голяма за интернет сайта на Българската електронна лингвистична библиотека. Тази библиотека изцяло беше негова реализация, той й посвещаваше много време и я поддържаше с огромна всеотдайност. Напълно заслужено отсега нататък библиотеката ще носи името на създателя си, а нейното поддържане, развитие и обогатяване ще бъде отговорност на всички, които познавахме Стефан Гърдев – било от личните си контакти с него, било от неговите трудове.