Зоя Тодорова Барболова е завършила специалност "Турска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". От 1980 г. работи в Институт за български език при БАН. През 1989 г. защитава докторска дисертация на тема: Словообразувателната категория nomina instrumenti в българските народни говори (Формации с девербална основа), а от 2000 г. е старши научен сътрудник II ст. Преподавала е български език, литература и странознание в Одеския национален университет "И. И. Мечников" през периода 1995-1997 и 2001-2002 уч. год. Научните й интереси са в областта на диалектологията, словообразуването, морфологията, социо- и етнолингвистиката и лингвокултурологията. Има над 50 публикации, 6 от които са монографии. Под печат са още три монографии и няколко статии и студии. Член е на Съюза на учените в България и на Международното социолингвистическо дружество със седалище в гр. София.
[email protected] или [email protected]

Етнопсихолингвистична адаптация на името на ориенталския фолклорен герой Настрадин Ходжа при румънци и българи (htm)
Названия за зълва и девер в българските диалекти (pdf)
Успоредици между имена на славянски езически богове и роднински термини (pdf)
Сведения за славянското езичество, съхранени в българския език (pdf)