Лиляна ЦОНЕВА

 

СМЯХ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

(икономическата криза като тема на анекдота)

 

В работе рассматриваются посвященные экономическому кризису анекдоты на болгарском и русском языках. Эти анекдоты, сохраняя характерные для всех анекдотов особенности, имеют свои, специфические особенности. А. о кризисе показывают, что серьезные экономические проблемы современного общества можно воспринимать и с юмором.

 

Тема на настоящото съобщение са българските и руски анекдоти (по-точно – на български и руски език), посветени на световната икономическа криза. В него, както и в други наши работи, се предпочита терминът анекдот, синонимичен на виц (Цонева 2005: 37).

Анекдотът (А.), според определението на авторитетните руски изследвачи на тази тема Е. Я. Шмельова и А. Д. Шмельов, е кратък текст, свързан граматично, синтактично и смислово, който се произнася със специална цел – да се разсмее слушателят; А. е понятен на слушателя (макар че понякога разбирането му изисква от слушателя определени усилия); А. се произнася в определена ситуация, в която е уместно да се разказват А.; А. е свързан с интертекстови връзки с други А. и стереотипи от анекдотичното пространство (Шмельова, Шмельов 2002:26).

Световната икономическа криза, без съмнение, е сред най-актуалните за съвременното общество теми. За кризата през последните няколко месеца говорят всички – политици и журналисти, икономически анализатори и бизнесмени, екстрасенси и ясновидци. Кризата е предмет на анализи в различни научни области, в това число и в лингвистиката, при това в различни аспекти (Цонева 2009).

Самата дума криза без съмнение е една от ключовите думи на нашето време и като всяка ключова дума има различни важни характеристики. Една от тях е необичайната честотност на думата в публицистичния стил (както и в някои други функционални стилове) и преди всичко в заглавието като най-силна позиция на публицистичния текст. Интерес във връзка с разглежданата тема представлява и фактът, че ключовите думи много често стават обект на различни игри: “Выдвигаясь в центр общественного сознания, слово “попадает на язык” острякам и юмористам, оказывается в таких текстах, как карикатуры и подписи к ним, юмористическая афористика и юмористический рассказ, иронические фрагменты публицистических текстов” (Шмельова 1992:38).

На кризата може да се гледа и със смях и това се изразява по различен начин. Собственик на ресторант в Мадрид например въвежда глоба от 10 евро за всеки, който обсъжда в неговото заведение кризата (netinfo.bg). “Да преживеем кризата с хумор!” е девиз на руски сайт с красноречивото название skuke.net.ru. Млада французойка основава специален сайт с още по-красноречивото название Fucklacrise, който съдържа песни, клипове и вицове.

И в САЩ, въпреки сериозните икономически, търговски и т. н. проблеми, характерни за всички високоразвити страни, към кризата често се отнасят с хумор. Според руската агенция “Новости” финансовите институции на САЩ и преди всичко Уолстрийт са не само символ на финансовата мощ на Америка, не само “виновник” за кризата, но и източник на вицовете за нея; най-горещите се разказват в компании, изпращат се по електронната поща и се публикуват във форумите. “И макар че това е смях през сълзи, точно той дава повече надежда за стабилизиране, отколкото обещанията на правителството” (newsru.com/finanse/02dec2008).

Според материал в money.ibox.bg Китай също се смее на кризата, макар че се смята, че не е силно засегнат от нея. И там “черният хумор” се разпространява в Интернет и най-вече чрез SMS (въпреки че се контролират от правителството), тъй като китайците са обсебени от мобилните телефони. Към китайските А. за кризата е даден следният (същият А. на друго място е посочен като руски):

Банкер се обажда на колега и пита: Как си? О, добре съм, не се оплаквам. – Извинявайте, набрал съм грешен номер.

България се представя като страна, незасегната или слабо засегната от кризата, което има различни обяснения. Официалната власт използува за представяне на положението в страната “бодрата метафора” остров на стабилността, като се стреми да изтъкне успешната си икономическа политика; “неофициалната власт”, властта на народа, обяснява ситуацията по характерния за нея ироничен и самоироничен начин – с А. Такъв е например А. под формата на гатанка:

Има ли финансова криза в България? – Няма, защото нямаме финанси.

Стари традиции в използуването на А. има Русия, където той винаги се е смятал за отдушник от социалното напрежение, особено в тоталитарните времена, когато А. и преди всичко политическият А. преживява своя разцвет. Нещо повече, някои автори твърдят, че политическият А. е съветско «ноу-хау», пренесено в други страни. И ако това твърдение е спорно, то няма съмнение, че «бум» на А. наистина има в най-тежки времена. Даже събитията в САЩ от 11 септември 2001г. пораждат серия А. още през следващата седмица.

Така че “ударите” на кризата, които имат различна сила в различните страни и сред различните социални слоеве, естествено предизвикват различни реакции, но смехът е това, което обединява. Съвременният човек, объркан от сложните и противоречиви икономически анализи, изплашен от инфлацията и безработицата, често реагира на ситуацията с хумор и една от естествените му прояви е анекдотът (А.).

Затова А. се определя като “антидот” за отровените (в различна степен) от живота, той неутрализира отровата и осигурява на онези, които са го разбрали, емоционално разтоварване чрез смях – животински, разбиращ, саркастичен, лек, радостен, през сълзи, през зъби и т. н. (Тулпе 2002:139).

А. за кризата имат както характерните за А. изобщо особености, така и свои специфични особености, за които ще стане дума по-нататък.

Една от важните особености на съвременния А. е употребата му най-вече в писмена форма, макар че той, както е добре известно, съществува основно в устна форма. Естествено, писмените А. имат свои характерни особености, но те не отстъпват на традиционните А., разказвани в устното общуване. А. Димова пише за този тип А. следното: “Вече на друго място използвах метафората за записаните вицове като замразена храна, която винаги може да бъде размразена (в подходящи условия) и да бъде направена вкусна, като и се добавят подправките на живата комуникация и устната реч. Четейки вицове, човек може и да не се засмее, но той винаги си представя на кого и къде би могъл да ги разкаже и да предизвика смях” (Димова 2006:149).

Необичайната активизация на писмения А. през последните години има различни обяснения, но така или иначе тя е факт - излизат от печат множество сборници с А. на български и на руски език, някои от тях с определена тематика, а много вестници (“Московский комсомолец”, “Сега”, “Телеграф”) и даже сериозни списания (“Итоги”, “Огонек”) публикуват редовно серии А. Особен интерес в това отношение представлява Интернет, където има специални сайтове, посветени на А. В последно време, естествено, много от тях са свързани с кризата, а някои находчиво са обозначени като Смях по време на криза, Кризис и юмор, Смех сквозь индексы и котировки и т. н. Анализираните в настоящата работа А. са събрани преди всичко от печатните медии и Интернет.

А. се определя като единственият продуктивен жанр на съвременния градски фолклор; той, според В. В. Химик, е особен жанр на устната реч, породен от елитарната култура на интелигенцията, подкрепен от традиционната култура и превърнал се в масова проява на съвременния градски фолклор (Химик 2002:31).

А. като рожба на градската култура се създава от личност, излязла или изтръгната от сигурния си спокоен свят; А. отразява възлови проблеми на човешкия живот и това ни дава право да го определяме като фолклорен жанр с философски елементи. (Тулпе 2002: 133).

А. се разглеждат по тематични групи, обикновено според основните герои в тях: семейни, етнически, сексуални, за тъщи, за шопи, за лордове и т. н. Една от най-важните групи А. са политическите, в които може да има различни герои. А. за кризата, макар че отразяват важно обществено-политическо явление, не могат да се определят като чисто политически - тъй като финансовата криза непосредственно засяга различни страни от живота, в тях неизбежно има елементи от А., отнасяни към битовите, семейните, сексуалните и т. н. Например:

• Един бизнесмен казва на друг: Кризата се оказа по-страшна от развода – хем загубих половината си пари, хем си останах женен.

• Седят си в офиса Фунтът и Доларът. Отваря се вратата и влиза младата и красива Евро с къса поличка. Доларът веднага скача към нея, а Фунтът въздиша: Ех, младо, младо... Гледай да не пипнеш някоя инфлация...

Би могло да се каже, че всички страни на кризата са отразени в А. Следващият А. например е насочен към множеството икономически анализи, сложни и объркващи за повечето хора, пък и за самите анализатори:

Умният първо мисли, после говори. Глупавият първо говори, после мисли. Финансовият аналитик първо говори, после говори, говори, говори...

Националните особености на кризата също могат да бъдат тема на А. Такъв е например следният руски А.:

Идет Мировой Финансовый Кризис, большой такой, в слегка помятом фраке, а навстречу ему маленький такой в лаптях русский финансовый кризис.

А. за кризата може да бъде осъвременен вариант на вече известен А., “приспособен” към новите условия. Такава е например новата версия на стария А., в който хитрият евреин е поставен в нова актуална ситуация – пред една от засегнатите от кризата банки:

Старият Мойша седи пред Bank of New York и продава семки. Идва негов познат и го моли да му даде пари назаем. Мойша отговоря: Не мога, имам договор с Bank of New York: те се задължават да не продават семки, а аз – да не давам пари назаем.

Някои А. едновременно се разпространяват в два или три сравнително близки варианта, какъвто е например А., построен като стилизация на популярната в различни страни и на различни езици реклама с общ първоизточник:

Ах, тази криза… Колко добре ви разбирам… Не, не разбирате! – Прекрасно ви разбирам! – Но вие даже нямате депозит! – Вчера имах…

Ох, завтра опять на работу… Как я вас понимаю… Нет, не понимаете! – Прекрасно понимаю! – Но у вас даже работы нет! – Вчера была…

Известно е, че в различните езици и култури има различни типични герои на А. Такива са както българските Бай Ганьо, Иванчо, Киркор и Гарабед, руските Вовочка, Штирлиц, Чапаев и Петка, така и безименните грузинци, лордове, чукчи, шопи, блондинки, тъщи и т. н. Те, както отбелязва В. В. Химик, са известни, узнаваеми фигури-пародии от националната култура, етнически типажи и т. н., които в масовото съзнание се свързват с характерни образи и ментални стереотипи, с комични стандарти на тяхното поведение. (Химик 2002: 25)

Към тях в последните месеци се добавят нови герои, най-често безименни, като типични представители на типични ситуации, тясно свързани с темата за финансовата криза – милионер, бизнесмен, брокер, банкер:

Каква е разликата между инвестиционен банкер и голяма пица? – Пицата може да нахрани семейство от четири души.

Герой на руските А. може да бъде и безименният олигарх:

Два бомжа разговаривают: У тебя знакомые олигархи есть? – Нет. – Теперь будут.

По-рядко герои на А. са конкретни личности – министърът на финансите, президентът, т. е. хората, свързани пряко с кризата или отговорни за нея, които могат да бъдат назовани и с конкретни имена:

• Въоръжен мъж спира американския министър на финансите Хенри Полсън: Горе ръцете, дай ми всичките си пари! – Ама аз съм министър на финансите! – А, тогава си ми дай моите пари!

• Путин отива при ескимосите в Аляска и започва да им раздава шарени мъниста. – Какво е това? – питат те. – Мъниста, с тях можете да си откупите Аляска. – А-а, не сме толкова глупави, искаме пари. Путин им дава пари. – Какво е това? питат ескимосите. – Това са рубли. – Я по-добре дай мънистата…

А. изобщо могат да имат различна композиция, но, според нашите наблюдения, сред тези за кризата преобладават кратките А. Често срещана композиционна форма на А. е гатанката (или въпросът), като най-популярни са въпросите към Радио Ереван):

Що е оптимизъм? – Банкер си глади в неделя пет ризи...

Въпрос към Радио Ереван: Кой е най-добрият изход от кризата в България? – Аерогара “София”.

Обикновено в едно изречение е формулиран А.-афоризъм:

• Ако престанеш да получаваш мижавата си заплата, то, следователно, заплатата ти престава да бъде мижава.

Интересни са А., които могат да се определя като стилизация, т. е. като текст, възпроизвеждащ композицията (и езиковите особености) на определен стил или жанр. Следващият пример е оформен като начало на руска приказка с типичните за него особености:

Жил-был банк. И было у него три Банкомата - два умных и один дурак, который все еще выдавал деньги.

Стилистичните особености на научен текст се използуват в А., озаглавен като Наръчник за инвестиции по време на криза:

Ако преди една година бяхте закупили акции на Lehman Brothers за $1000, днес щяхте да имате $0,68. Но ако преди една година бяхте закупили българска бира в каси на стойност $1000, сега щяхте да имате амбалаж на обща стойност $279,67. Извод: инвестирайте в бира.

Най-характерната форма на А. е двучастната, в която има начало, въвеждащо адресата в съдържанието, създаващо интрига, очакване, и развръзка или край – неочакван и парадоксален. В края на А. първоначалното възприемане на ситуацията се преосмисля:

Един банкер пита друг: Как си със съня? – Спя като бебе. – Наистина ли? – Да бе, през два часа рева.

Клиент влиза в банка и казва: Искам да внеса пари във вашата банка. Към кого да се обърна? – Към психиатър....

• Мъж отива при банкера си и му казва: Искам да започна малък бизнес. Какво да направя? – Много просто – отговаря банкерът. – Купи си голям и изчакай малко.

Специално внимание заслужава въпросът за националната принадлежност на А. за кризата. Едва ли може да се говори за български, руски и т. н. А.: тъй като темата на тези А. е едно и също явление, актуално за целия свят, националният произход на много от тях трудно може да се определи. В различните сайтове и вестници могат да се видят много еднакви по съдържание А. и на руски, и на български език, като някои от тях са представени като английски или американски и т. н. (естествено, и в различни варианти). Някои от посочените досега и по-нататък А. са малка част от А., “странстващи” в различни български и руски източници:

Архитект, хирург и икономист обсъждат сътворението на света. Хирургът казва: “Ние, хирурзите, сме по-важни от всички. Бог е хирург, защото е взел ребро от Адам и е създал Ева.” Архитектът казва: “Не, Бог е архитект, защото е сътворил света за седем дни от хаоса”. Икономистът пита: “А кой измисли хаоса?”

Върви една жена и вижда край пътя жаба. Жабата и казва с човешки глас: Целуни ме, аз съм омагьосан брокер. Жената взема жабата, слага я в чантата си и си казва: За говореща жаба мога да взема повече, отколкото за брокер.

Разбира се, има и много А., съдържащи лингвокултурни елементи, определящи ги като възникнали в точно определена, например, в руска среда. За тяхното “декодиране” са нужни определени извънтекстови знания за ситуации, събития, личности и т. н. Например:

– Чем отличается нынешний кризис от кризиса 1998 года? – В 1998 было круто иметь мобильный телефон, а сейчас – рабочий. – тук са нужни фонови знания за това, че през 1998 г. Русия преживява сериозна финансова криза, че тогава мобилните телефони са били “привилегия” на тесен кръг хора и че сегашната криза оставя хиляди хора без работа.

Още повече фонови знания са необходими за разбирането на А., в които герои са конкретни хора:

Максим Галкин пригласил ведущих русских бизнесменов – Дерипаску и Абрамовича принять участие в игре “Кто хочет стать миллионером?” – в този случай адресатът би трябвало да знае, че М. Галкин е водещ на популярното телевизионно предаване “Кто хочет стать миллионером” (познато у нас като “Стани богат”), а поканените от него О. Дерипаска и Р. Абрамович са руски милиардери, едни от най-богатите хора не само в Русия, но и в света.

Абсурдно и смешно най-вече за руския адресат е поведението на добре познатите му герои с определен начин на живот в предполагаемата ситуация, която е предмет на следния А.:

Министрите пътуват с метрото, депутатите с маршрутки, президентът и премиерът с такси, Дерипаска си продава часовника Rusal, за да хапне в Макдоналдс.

Като истинска находка можем да определим следния кратък А.:

Просматривая биржевые сводки, Дарья Жукова все больше убеждалась, что вышла замуж по любви.

Разбирането на този А. е невъзможно без знания за Дарья Жукова – героиня на светските хроники, омъжена (след скандалния му развод) за Роман Абрамович, известен като губернатор на богатата област Чукотка, собственик на футболния отбор “Челси” и т. н. Много важна тук е пресупозицията, че Д. Жукова не се е омъжила по любов (и че богатите рядко се женят по любов). Преди известно време, когато се появи този А., актуална тема в пресата бяха финансовите проблеми на най-богатите хора в Русия, най-пряко засегнати от кризата. Сега вече има “доказателства” за това, че Д. Жукова се е омъжила за бедняк – според обнародвания на 13 март 2009 г. в руския вестник “Труд” актуален списък на най-богатите хора в Русия Р. Абрамович е загубил около $16 млрд. и е на второ място със «скромните» $ 8,5 млрд. Този А. се среща и в българска версия, макар че той може да се отнесе към случаите, когато стои въпросът за преводимостта на А. или по-скоро за това доколко си заслужава те да бъдат превеждани – въпреки че преводът на А. е възможен, ефектът от него в голяма степен се губи, защото ситуацията или по-често героите на А. са неактуални или непознати за адресата. Ако при възприемането на такива А. се налага да се дават обяснения, това вече свежда до нула ефекта от тях , т. е. вече “не е смешно”.

“Не е смешно” и в многобройните А., в основата на които стои определена форма на езикова игра и които обикновено се смятат за непреводими (Цонева 2005). Такива А. много често са предназначени “за вътрешна употреба”. Към тях можем да отнесем руските А., в основата на които има каламбур с многозначни думи:

Сидят два брокера и пьют. За окном идет снег. Один говорит: Снег падает! – Другой отвечает: Еще пять минут, и будем продавать.

Собака – друг человека. Брокер – враг человека, хотя и собака.

В каламбурите с трансформация на фразеологизми, които също могат да бъдат основа на А., се обиграва тяхната двуплановост – възприемането им и като устойчиви, и като свободни словосъчетания:

Кредитната криза ми помогна отново да си стъпя на краката. – Как така? Банката ми взе колата за неизплатен кредит.

Каламбурът създава двусмислица, която е основа на смешното; в нея има взаимодействие на две реалности и заедно с това отблъскване, взаимно изключване на тези реалности, реално противопоставяне зад мнимата им еднаквост (вж. Паси 2001:172).

Най-интересният пример с каламбур в нашите материали е следният А.:

Я плачу и плачу. Поставьте ударения в этой фразе, и вы поймете степень своей кредитоспособности. – този А. е построен върху сблъскването на омоформите плачу (от платить) и плачу (от плакать). Вариантите на неговото произнасяне (съответстващи на степените на кредитоспособност) са четири и могат да бъдат преведени така: плащам и плащам; плащам и плача; плача и плащам; плача и плача.

Вместо заключение ще разгледаме А., в който герои са животни, и ще посочим справедливата мисъл, че А. със животни приличат на басните, тъй като зад действията на животните се виждат хората; но за разлика от басните те завършват не с поука, а неочаквано и парадоксално и ни карат да се замислим (Тулпе 2002: 136). И неочаквано и парадоксално всеки от нас може да види зад действията на животните различни хора и да се замисли за различни неща:

Върви Маймуната през гората и крещи: – Криза! Криза! Насреща й Вълкът: Какво си се развикала? – Ами криза... – И какво? Както съм си ял месо, тъй ще си ям! Върви Маймуната и пак крещи: Криза! Криза! – Насреща й Лисицата: Какво си се развикала? Ами криза... – И какво? Както съм си носила кожух, тъй ще си нося! – Върви Маймуната по-нататък и си мисли: Вярно бе, и какво? Както съм ходила с гол задник, тъй ще си ходя!

 

Литература:

Димова 2006: А. Димова. Вицът като езиков и културен феномен. Немско-български паралели и контрасти. Преводимост. В. Търново, 2006.

Курганов 2001: Е. Курганов. Похвальное слово анекдоту. СПб., 2001.

Паси 2001: И. Паси. Смешното. С., 2001.

Станоев 2005: Ст. Станоев. Вицът и неговите послания. С., 2005.

Тулпе 2002: И. А. Тульпе. Анекдот как антидот для отравленных жизнью. // Анекдот как феномен культуры. Материалы круглого стола. СПб., 2002.

Химик 2002: В. В. Химик. Анекдот как уникальное явление русской речевой культуры. // Анекдот как феномен культуры. Материалы круглого стола. СПб., 2002.

Цонева 2005: Л. Цонева. За езиковата игра в анекдота. – В: Дни на науката. В. Търново, 2005.

Цонева 2009: Л. М. Цонева. Метафорическое моделирование экономического кризиса. // Активные процессы в различных типах дискурса. М., 2009 (под печат).

Шмельова 1992: Т. В. Шмелева. Ключевые слова текущего момента. // Collegium, Киев, 1992.

Шмельова, Шмельов 2002: Е. Я. Шмелева, А. Д. Шмелев. Русский анекдот. Текст и речевой жанр. М., 2002.